2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
Прочетен: 6080 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2018 16:06
На 14 юни 2018 г. (четвъртък) от 18:00 ч. в Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита ретроспективна изложба на Марио Жеков (1898-1955). Мащабната експозиция представя над 100 картини от фондовете на Художествената галерия Стара Загора, Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, ГХГ Пловдив, ХГ „П. Задгорски” – Бургас, ХГ ”Д. Добрович”- Сливен, ХГ „Борис Георгиев”- Варна, ХГ Казанлък, ХГ Добрич и частни колекции. Изложбата, която се организира със съдействието на Община Стара Загора, е посветена на 120-годишнината от рождението на художника. Тя е повод за поклон пред таланта на една от най-значимите личности в областта на морския пейзаж в българската живопис.
През 1934 г. именитият майстор на акварела Константин Щъркелов възхитен пише за Марио Жеков: “В тези дни тревожни, в тая късна есен, дъждовна и студена, дошъл е един момък от край бреговете на нашето море – да ни открие душата си… Поет по душа, той слага смелата си четка на платното и търси там своето настроение…”. Името му е Марин Жеков Тодоров. Две трети от живота му преминават в пътуване и творчество. Съдбата му е изцяло свързана с изкуството. Създава стотици картини, които го нареждат сред най-изтъкнатите майстори на морския пейзаж. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България.
Роден е на 16 октомври 1898 г. в Стара Загора. Тук получава средното си образование, тук прави и първите си стъпки в света на изкуството. Наставник е вуйчо му – художникът Васил Маринов. Чрез него открива светлината и звучността на цвета, влечението към рисуване сред природата. Наученото показва в няколко акварела, които прави през 1915 г. на брега на Дедеагач. През 1917 г. е мобилизиран и изпратен на фронта. Край Дойран попада в плен. Случайността го изправя пред един френски офицер, който го съветва да учи живопис във Франция. Есента на 1918 г. постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София (сегашната Художествена академия), което през следващата година напуска. През 1920 г. заедно със своя по-млад съгражданин и колега Никола Аръшев (1895-1984) организират малка изложба в Стара Загора, а в началото на следващата година за няколко месеца е художник-декоратор във Варненския театър. През лятото на 1921 г. е готов да изпълни парижката си мечта. Заминава за Цариград с намерение да се качи на кораб за Франция, но спестените пари се оказват твърде малко. Оставайки в Истанбул, създава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист. Оттогава започва да подписва творбите си „Марио”. След завръщането си в България започва работа като художник-изпълнител в Хасковския театър. През 1923 г. Марио Жеков отново е в Истанбул, където се прехранва с ръчна разпродажба на свои малки пейзажи. В края на пролетта на 1924 г. Марио Жеков отпътува от града на Босфора и през Марсилия пристига във Франция. През есента започва да посещава Рисувалното училище в Париж. Времето му тук е поделено между ателиетата по живопис и галериите с картини на импресионистите. Няколко малки гваша, акварели и рисунки от това време ясно разкриват борещите се у него влияния на художествените процеси, с които се среща в изложбените зали на френската столица. За да се издържа, през есента той постъпва на работа в едно парижко художествено студио, а в началото на следващата 1925 г. е поканен в известната по онова време Централна компания за живопис и декорация, изпълнявайки възлагания за нейните филиали в Париж и Ница. Съзнателно избира повечето служебни поръчки за Ница, за да рисува морето. Ривиерата го очарова със запалените от слънцето багри на природата и водата. Тук той, за себе си, открива живописната магия на Матис и фовистите. Една немалка серия от рисунки и акварели, които създава между м. юни и август по крайбрежието между Марсилия и Монако, разкрива неподтисканото възхищение от светлината, пъстрите цветове на дървета, скали, вода и небе.
Есента на 1926 г. Марио Жеков се завръща в България. След кратък престой в родния град заминава за черноморието. Там, сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър, открива неповторимостта, безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата. Представя изложба в Стара Загора, а разширявайки нейния обхват, през м. декември я показва и в Пловдив. Тук той получава най-ранното признание на своя талант. През 1927 г. е назначен като художник-декоратор в Пловдивския театър. Скоро тази дейност, която е приел от финансови съображения, преминава в увлечение по сценографията. Използвайки паузата между два театрални сезона, през лятото на 1931 г. заминава за два месеца за Истанбул. Четката му е станала по-артистична и с уплътнена мазка, а живописта търси в богатството на нюансите – емоционален израз на атмосферата, която излъчват избраните обекти. През м. август 1932 г. по покана за участие в изложба на варненските художници, Марио Жеков е в морския град. Тук мимолетното му запознанство отпреди десетилетие с художника Георги Велчев (1891-1955) ще се утвърди като приятелство до края на живота им. Едно друго познанство (с чеха Ярослав Хокеш) води през 1933 г. до три изложби в Прага, които слагат началото на международната му известност.
Между 1933 и 1936 г. Марио Жеков работи епизодично като художник в Пловдивския театър. От тези години са пейзажите му от Стария град, а свободните месеци са отделени за черноморието. Отново скалите, разбиващите се вълни, заливите със самотни рибарски хижи, къщите със сините сенки и опустелите от прежурящото слънце улици на Созопол, Несебър, Ахтопол, Варна, Галата и Емине , зелените тунели на Ропотамо и Камчия. Не му е нужно ателие. Той е пленерист в буквалния смисъл на понятието. Често търси различни гледни точки на местата, които са го впечатлили. Винаги носи със себе си по няколко грундирани картона и съзнавайки, че конкретното усещане за обекта няма да се повтори, завършва голяма част от творбите си там – на място, а другите предпочита да остави с първичността на ескиза. И за в бъдеще това ще е така. С част от тези произведения Марио Жеков открива през 1934 год. изложба в София. Приета с възхита от критика, колеги и публика, тя утвърждава Марио Жеков сред безспорните майстори на морския пейзаж. На фона на десетките талантливи художници, влюбени в природата, малцина са ония, усетили духа на морето. Жеков е определено сред тях и не случайно пейзажите му от вътрешността на страната остават в сянката на морските сюжети. А по това време той вече е създал десетки платна от Търново и Трявна, Дряново и Тетевен, Карлово и Пловдив, Стара планина, Родопите и Рила. Втората му софийска изложба в салон “Преслав“ (1935 г.) предизвиква основателен интерес и за творбите в нея Никола Балабанов ще пише: “…Те му определят едно от първите места между художниците и сега, и когато нашата съвременност ще бъде включена в историята на пластичните изкуства.“ . Междувременно популярността му расте, но не дава вид, че й обръща внимание. Илюстрованите списания печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в луксозните си календари.
През 1936 г. Марио Жеков заминава за Далмация. Адриатика го покорява и той остава там (с прекъсване през зимата) близо година. В Дубровник рисува най-значимите си произведения. Този град като че ли е създаден за неговата живопис. Тук ярко се проявява усещането му за цвят, светлина и артистичност. Палитрата му е богата и светла, живописта влиза в хармония с емоцията и артистичната му страст. Творбите, създадени в и край Дубровник, му донасят изключителна популярност. Картините му се излагат в редица центрове на Хърватска. Възторженият им прием провокира самостоятелни изложби в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ. От там, естествено, се завръща с десетки живописни ескизи, като няколко от тях ще превърне в картини. С част от тях и няколко творби от българското Черноморие организира свои изложби през 1938 г. в Стара Загора и София. Завръщането му в страната като че ли е окончателно. Установява се в столицата и устройва малко ателие. Използва го рядко, между пътуванията си до морето и Рила. Създава десетки платна и акварели. Някои от тях той рисува със спокойно, почти акварелно плъзгане на четката, а други – драматични, с материалната осезаемост на шпаклата. Есента на 1940 г., веднага след спогодбата за връщането на Добруджа, рисува тъй жадуваните пейзажи от Балчик, Каварна, Калиакра и Шабла. През 1941 г. заминава за Гърция, за Беломорието и Егейско море, посещава Охрид. Навсякъде той търси и открива живописния еквивалент на неповторимата атмосфера: панорамите на амфитеатрална Кавала, лениво полюшващите се гемии в пристанищата, съзерцателната тишина на остров Хиос, магнетичната красота на Тасос, спокойната величавост на Самотраки или интимността на Охридското езеро, но най-вече светлината на южното слънце, която превъзбужда цветовете.
През 1943 г. с помощта на художника Пенчо Балкански организира една от най-обхватните си изложби. Част от нея показва в Букурещ, а през 1946 г. – в Стара Загора. Обществено-политическите промени в страната след 1944 г. подлагат на изпитание свободния му характер. През тези смутни години намира усамотение отново там – над разбиващите се в скалите вълни на морето. През март 1947 г. открива в София четиринадесетата си самостоятелна изложба, с която отбелязва 25 години творческа дейност.
След 1948 – 1949 г. живописта му губи в известна степен, богатството си на нюанси. През следващите години, паралелно с пейзажите от страната и черноморието, той работи в областта на сценографията и пространственото оформление. С основаването на ДСП „Балкантурист” той е сред най-активните фигури в рекламната сфера. Негово дело е оформлението на десетки брошури и най-вече плакатите му за летуване във Варна и Несебър, за пътуване по Дунав и за туристически посещения в Пловдив, Рилския манастир и т.н. Интересът към морския пейзаж обаче остава неизменен до лятото на 1955 г., когато здравословното му състояние бързо се влошава. Умира на 3 август 1955 г. в София.
Проф. д-р Марин Добрев
Марио Жеков Марио Жековhttp://dolap.bg/2018/06/11/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-120-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%80/
Прекрасни творби - особено морските пейзажи. Харесах си няколко от Несебър:))) Благодаря ти, Или! Прегръдка!
Благодаря ти, Вени! Прегръдка!
Благодаря, Или.
Поздрави и весело лято!
Поздрави и весело лято!
Пожелавам ти чудесна неделя в първия горещник за тази година!
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително