
Прочетен: 2538 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2012 15:53
Когато стигнахме до дома на Драги Каров се оказа че едва ли не само на неговата къща се развяваше българския трикольор и то за кратко защото според законите на Републиката било подсъдно да се развяват знамена на чужди държави.
От изказванията на ораторите при откриването на читалището се разбра че и те са срещнали същите трудности при преминаване на границата. В същото време минавайки през няколко македонски села и градове ми направи впечатление че на почти всяка къща в албанските квартали се вее по едно червено знаме с двуглав орел.
В центъра на Скопие се извисяваше паметника на албанския национален герой Скендер бег.
Близо до него зееше дупката от разбитата плоча на Мара Бунева - известна българска революционерка наказала сръбския злодей Владимир Прелич.
Е, сравненията бяха просто бяха неизбежни. Как така албанците в Македония могат да развяват техния флаг навсякъде където поискат, да издигат паметник на техен герой в центъра на Скопие, а българите да не могат?
Защо властите там издевателстват над хората с българско самосъзнание, преследват всеки един който се самоопредели като българин , разрушиха още същата вечер след откриването бюста на Тодор Александров, а албанците не смеят да ги закачат?
Вярно е че върхушката в Македония е сърбо-комунистическа и мрази българите и българщината, но вярно е и че тя не изпитва особено топли чувства и към албанците особено след отделянето на Косово от Сърбия.
Някои от пътуващите с мен казаха че албанците са много - близо 40% от населението на страната.
Да така е, но и хората с български произход също не са малко - повече от половината от това население. Изводите се налагат от само себе си.
Албанците са разделени на кланове, на северни и южни - геги и тоски, но когато стане въпрос за интересите на албанците всички се обединяват в едно цяло и защитават тези интереси когато се наложи и с оръжие в ръка. Затова и властите там са принудени да се съобразяват с тях.
Истината е че проблемите на българите в Македония няма да се оправят с мрънкане по форумите и безкрайното изтъкване / макар и вярно / че Македония е българска, а тогава когато ние българите осъзнаем че трябва първо да оправим нещата тук в България, да се научим да защитаваме националните си интереси и след това да се захващаме с проблемите на българите в Македония и другите земи останали извън пределите на Родината.
Между другото повечето албанци с които разговаряхме при това, както и при предишните ни пътувания в Македония / за откриването на паметниците на Тодор Александров и Иван Михайлов пак на същото място / се отнасяха със симпатия към нас и открито заявяваха че така наричащите себе си македонци са си всъщност чисти българи.
Ето и един линк за празнуването в СКОПИЕ на обявяването на независимостта на Косово
Тагове:
МЪЛЧАНИЕТО ….. Размисли по повод
Балканската война (продължение)