Демо­крацията е голям лукс, господин Памукчиев. Много голям лукс. Тя демокрацията, е цвете, което вирее само на богата, плодо­родна почва. Не на камънак, не на пущинак. Демокрация в Аф­рика няма. Пустинята ражда пясъци и камъни. Тя не ражда хляб.

Та, казвам, отидохме в Копривщица и там видях майката на Бенковски. Седнала пред къщата си седи и мисли нещо. Ние, мла­ди хора се приближихме до нея със свалени шапки. Тя се почуди. Иван Евстатиев Гешов ни водеше. Той падна на колене, взе ръка­та и и я целуна. После видях сълзи в очите му. Заплаках и аз... За­плакахме всички. Защото тази жена бе родила един от най-вели­ките синове на България.

Тя и майката на Ботев, майката на Левски, майката на Хаджи Димитьр, майката на Стефан Караджа.

Ето, тази българка бе възпитала своя син. И той умря за България. Но не е кусвал капка алкохол . . . Така е, господин Памукчиев. В семейството си тази жена не е държала алкохол. И създава един велик герой . . .

Къде се учат, господин Памукчиев, момчетата да пушат?
В кенефите на гимназиите. Срам. Позор. Утрешният премиер, президент или директор на банка пропушва в кенефа, при говна­та (плюе) и искате, господин Памукчиев, да ми кажете, че учи­лището възпитава.

Възпитава, когато учителите и директорът не пушат. Пуши ли един от тях - край. Възпитанието пропада.

Човек се възпитава отлични примери - на майката, на баща­та, на дядото, на бабата, а след това на учителя. Кой учител днес не пуши? Единици.

Аз, когато подбирах моите чиновници от Свищовската търговска гимназия, ги подбирах да не пият, да не пушат. Курвари могат да бъдат, но не пияници и пушачи.

Защото един пушач през работното си време, за осем часа, изпушва по 20 цигари. Всяка цигара се пуши за десет минути. Това са двеста минути или три часа и половина. Нека изпуши десет цигари Това са сто минути - час и половина. Боже мой. Че за час и половина добрият чиновник ще отхвърли работа за милиони...

Ето защо аз възпитавах моите чиновници така, че да не пу­шат. В банката си аз не пушех пред тях. Никога... Щом искаш работа - сам дай пример за дисциплина. Чиновникът има особе­на психика, господин Памучкиев. Той по принцип е лентяй, нагаждач, мижитурка, мръсник и подлец. Той , като поробен човек, като командван човек, е нула като личност.

Ако пък е началник, усвоява всичко ниско и лошо. Пие му се, краде му се, лъже му се, унизява подчинените си.

Има чиновници, които не дават на другите около тях да ди­шат.

Е, добре, господин Памукчиев, вие ще превърнете 90 на сто oт хората в държавни чиновници. Как ще ги превъзпитате тези говеда? Как?

В Русе някога имаше една голяма фирма търговци - „Братя Бъклови". Търгуваха е цял свят. Те подбираха своитe чиновни­ци измежду русенци. Други не приемаха. Но ги подбираха лично, по родове.

- Знаеха ли всички родове?

- Знаеха дори корените на тези родове. И техните чиновници издигнаха фирмата. Защото работеха по за двама.

Защо никой не обичаше Никола Обретенов в Русе?
Защото бе мързелив пенсионер и стана лентяй...

Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал. Това е истината.

Възпитава и скромността.

Брей, много говорихме този ден, бе. Вие ме накарахте да из­кажа всичко, което знам, но това ме радва.

Аз изпразвам акуму­латора, само дето винцето трябва да се пести. Няма по-хубаво вино от станимашкото. Пил съм виното на Аристидес Чорбаджака и съм го изнасял в Америка. Той е стар ерген. Живее на горния край на Станимака със сестра си, стара мома много ху­баво готви и работи за петима. Те двамата, знаят тайната на малагата бият испанците и печелят златни ордени за това вино. Ах, да има само една чаша от него, това ми стига. Но няма. И няма да има.

Аз му обещах да отида до Асеновград и да донеса. Но като въздържател, не мога да го оценя като него.

Буров тогава каза:

- Вие, въздържателите, господин Памукчиев, сте като све­тиите - ебе ви се, но не смеете, краде ви се, но не рискувате, да не си навредите на реномето. Веднъж се живее на този свят. А живот без чаша вино не е живот. Ставаш тревопасно. Виното с мярка взeто е балсам за душата, елексир за сърцето и стимула­тор за туй-онуй.

За всичко трябва да се плаща в този живот. Пиеш чаша вино в кръчмата - плащаш. Вземеш едно кебапче в ресторанта - пла­щаш. Боднеш тук-таме нещо - плати си честно. Всяко удовол­ствие се заплаща. И колкото по-честно плащаш, повече ще те търсят за партньор.

Така е и в търговията. Съветска Русия бе най-честният търговски  партньор на света. Тя плащаше честно, само едно не плащаше - старите борчове на Англия, Франция и Америка. И затова те в 1918 година и обявиха война.

Но тя им плати добре и мене ме докара тука, да пия по чашка винце. Не повече. Чух, че щели да го забранят. Ако това стане, мене ще ме порежат. Защото аз без вино не мога.

- Значи, зле са Ви възпитавали вкъщи.

- Не. Майка ми ме биеше през ръцете, като ме види че пося­гам към чашката. Аз пък се ожесточих. И това е лошо възпи­тание, да биеш детето. Детето и жената не се бият никога. Те само се галят и се носят на ръце.

Ето защо, аз казвам - искам да умра два дена преди жена си. Защото мъж без жена пет пари не струва. Мъжът е жалък като вдовец и самотник. Жената го крепи и го поддържа. Без жена светът би пропаднал. Ето защо, аз съм щастлив, че с жива и здрава жена ми.

- Исках да Ви кажа одеве и това, господин Памукчиев, че светът би бил по-добър, ако начело му стояха жените. Не всич­ки от тях, но поне 99 на сто. Те поне не пият. И са по-разумни и по-сдържани от нас, мъжете. Всичко правят със сметка и с мярка. А докато едни управници не се научат да живеят със сметка и с мярка, няма да се оправят нито те нито държавите им. Защо болшевиките през 1917-1919 година ни изплашиха нас, банкери­те? С какво мислите? Със скромността си. Те бяха скромни държавници. А това е страшно за развратните, разплути мъже. Аз и сега, като видя Сталин с рубашката и с ботушите, без орде­ни, без пагони, се плаша от него. Като го гледам с униформата, по-малко се плаша.

Преди, с рубашката и с ботушите, с напъхани в тях пантало­ни, той бе по-страшен. Това говореше, че е надживял суетата. Държавник, надживял суетата, е тройно по-силен и по-опасен за враговете си.

Пази боже от суетни началници и управници.

Аз познавах хора като Уилсън, като Клемансо, които идваха в Женева без охрана. А румънският чокоин Титулеску влачеше двеста души охрана, крал Александър Сръбски - триста души и пак го убиха в Марсилия. Не охраната пази държавника, а не­що друго - и който го разбере, влиза в историята.

- Приказваме за демокрация, за работа, за свобода. Демо­крацията е голям лукс, господин Памукчиев. Много голям лукс. Тя демокрацията, е цвете, което вирее само на богата, плодо­родна почва. Не на камънак, не на пущинак. Демокрация в Аф­рика няма. Пустинята ражда пясъци и камъни. Тя не ражда хляб.

Демокрацията расте при хляба. Има демокрация там, дето хляът е по-мек и по-дебел - като в Англия и Франция, в Амери­ка и Чехословакия (до 1930-та година).

- Защо слагате демокрацията в Чехия до 1930 година?

- Защото Чехия, Чехословакия, това бе едно щастливо дете на фортуната. Чехия създаде индустрия с помощта на Австро-Унгария. Тя успя да забогатее. А там, където има кесия пълна със злато, има и демокрация. Създават се партии.

- Богатият ли ги създава?

- Богатият. Той разрешава на бедния да си създаде и той една партийка като вашата, комунистическа партийка. До 1917 годи­на тя бе само две-три хиляди души. След това набъбна, нарастна и през 1919г., на изборите, взе над 40 мандата. Вкара цял взвод депутати в парламента. Но след революцията в Русия.

Бо­гатият човек търпи съседните нему партии и партийки, за да ба­лансира с тях като жонгльора. И ако си въобразявате, че ще станете силни и властни без пари, дупе ви лъже.

Какво правеше Рим като завладее една държава - първо й взема сина на вожда за заложник, второ - слага ръка на касата на вожда, трето - взема оръжието, четвърто - оставя народът да се управлява сам - по неговите си закони. Да се бие, да се коли - негова си работа. А какво ще направи вожд с вързани ръце, вожд без пари, вожд чиито син е при римляните - яде и пие със синовете на сенатори­те.

Има слуги, слугини, има пари в изобилие. Вземат от парите на бащата и му дават да разполага, но от касата на Рим. Той знае, че Рим го учи, Рим го пои и му води матрони. За него Рим става майка. Става касиер. Става банка. А демокрацията иска пълни кесии и пълни банки с пари. Тя не ще вестници. Тя не ще празни приказки.

Петко Рачов Славейков през 1879 година е бил най-големият оратор на света, но не създава партия. Не създава демокрация, създава я Петко Каравелов, богатият син, чорбаджийският син. Човекът, зад когото стои зестрата на жена му и капиталът на дедите му, на народа му. Как се създаде нашата Народна партия? Пак така - от богати хора, от хора с много пари. Малко пари правят малко нещо. Многото пари - много нещо. Испания ограби Америка, но не създаде демокрация.

Защото Англия й взе и парите и колониите. И тя създаде демокрация. Вие, мла­дите хора, господин Памукчиев, трябва да четете историята откъм паричната й страна, откъм икономическата й основа. А не от политическите й изводи. Те са глупави и наивни. Те не по­казват това, което е. Показват Хан Крум, че отсякъл главата на император Никифор, защото не щял мир – “..не щеш мир - на ти секира" Основата е друга - чисто икономичесна. Никифор нахлува с огромна войска, опустошава България, ограбва стада, земи, всичко. Влиза в Плиска и задига ханската съкровищница. Взема златото на хана.

Крум побеснява. Дига народа. Прави за­сада на императора и му отсича главата. Взел ли си е златото? Не, разбира се - награбеното се праща веднага в Цариград. То не се носи. То се пренася бързо, светкавично. Крум е водил първата светкавична война в света. Той прави светкавичен удар, защото е нямал друг изход. Трябват му пари. Без пари държава не става.

В света големите държави са и големи стопани на злат­ни рудници . На златни мини. В България, мина “Злата"" зад Трън стана притежание не на гърци и сърби, а на англичани. Жалко, наи-хубава ни мина бе тяхна. Защо ние не я взехме - защото онези надушват първо златото, второ - въглищата или петрола, и трето - зeмята, земята на България няма злато.

- Не е проучено, господин Буров.

- Проучено е и още как. През 1918-1919 година, докато бяха у нас френските, италианските и английските окупационни си­ли, какво правеха ? Проучваха - за злато, за сребро, за въглища, за нефт. Дупчеха земята. Търсеха, но не намериха нищо.

И си отидоха разочаровани. В Сърбия те намериха много мед, а у нас - малко. Тук- таме. И то на отделни гнезда. Ние нямаме залежи от нищо освен от суров, необработен човешки труд. Трудът, трудовото възпитание на човека, също подлежи на обработка, както диаманта. Който и да е диамант трябва да се шлифова, за да стане по-красив, по-скъп. Трудът на българина, особено на работника, е скъпо платен труд. Той трябва да се шлифова.

- Как ?

- Като се въведе германската система на труд.

- Каква е тя?

- Като застанеш на мястото си да работиш 8 часа като маши­на. Без засечки, без приказки. Без отклонения на мисълта. Се­лянинът защо не става добър работник? Защото на него съзна­нисто му не e в машината, а на нивата. Той работи гайки или зъбни колела, а мисли за нивката си, за земицата си, за кравката си. Този не става работник. Той трябва да е пролетарий по дух и да знае че няма нищо друго, освен две ръце и работа, но рабо­та, плащана от друг.

Демократично е да се дават права на чове­ка, на селянина, на работника. Но не е демократично човек да не осъзнава и своите задължения. Правата и задълженията на демократичния човек вървят заедно, като два коня, като два во­ла, впрегнати в една кола.

Петко Каравелов пръв нарежда да се въведат еднакви уни­форми за всички ученици, във всички средни училища - да няма разлика в облеклата, да има демократичност, т.е. равенство. Българинът все търси равенство, но го няма...

- Защо го няма?

- Защото равенството на света е една фикция. Равенство не с имало и няма да има. Свобода ще има, но равенство няма да има.

- Но коя е причината според Вас?

- Не една, сто хиляди са причините. Трудолюбивият селянин става сутрин в два часа, като баща ти и отглежда добитък. Отг­лежда, примерно, крави, волове, бикове, коне, породисти коне. Друг пък спи, мързи го да стане и разчита само на пашата, на пастирлъка си - така отглежда добитък. Изкарва на пазара мършава крава, мършаво теле и не може да го продаде. Пазарът с равенство за всички. Там няма права, няма привилегии. Там има един закон, законът на високото качество. Баща ти, при­мерно, господин Памукчиев, изкарва един хубав бик и го прода­ва за 6000 лева. Вземе парата, отиде на скарата и викне на скараджията: “ Един топъл, бял хляб и десет кебапчета в него".

 Плаща 15 лева, сяда на поляната и яде. Яде и се усмихва. Оня, злощастния хайлазин, виси на пазара, предлага мършавата си крава и чака клиенти. Но клиенти няма. Побеснял, той погле­жда насреща и вижда баща ти, че седи на тревата и си нагъва кебапчетата и топлата франзела. Нагъва и си пие винце (взел си е и ока винце за 4 лева), яде, пие и намята ямурлука. Тръгва си към село с пари в джоба, похапнал добре, сръбнал добре и взема симит на децата. Носи ги в къщи. Носи радост. Носи ве­селба. Купил е и нещо на майка ви - не може без това.

А оня връща мършавата си кравка в селото през нощта, да не го видят хората и казва: “А бе, този Христо Памукчиев (нали така се каз­ва баща ти), той е голям мискинин бе. Изяде цял един бял хляб - една франзела, купи си десет кебапчета и не ми даде нито едно. Не е ли мръсник?"

И завистта пламва у него. И у децата му. Животът е много прост наглед, но е много-много сложен в действителност. Работата е в труда. Кой ще възпита един честен и трудолюбив народ?

- Нали казахте, че народът трудно се поддава на възпитание, как ще се възпита?

- Само с лични примери. Когато начело на армията стоят храбри, честни и знаещи офицери. Когато в училищата препода­ват честни и знаещи учители, когато в селата се сее земеделска просвета от добри и честни агрономи.

Защо в България агро­номът в село получава колкото един учител? Защо? Та той под­сигурява хляба на народа. Той трябва да вземе най-много, но да учи селянина какво да сее и как да работи модерно земята си. А ние създадохме околийски агрономства, с по един калпав агроном-началник и той не мърда от агрономството. Кисне там. Вози се с файтон и задиря писарките. Чиновничеството е про­никнало толкова дълбоко в бита ни, че трябват сто години, за да се изкорени.

Аз познавам двама-трима банкови директори-агрономи. Те са завършили земеделски науки, като княз Кирил, в град Хале, в Германия. Те водят банките си прекрасно. Водеха ги. Сега и те са като мене, на опашката. В своята работа те са като селяните - работят по 20 часа, опипват всичко, плевят пле­велите и берат плодове.

Франко-белгийската банка, Генералната банка, Балканска­та банка. Кредитната банка - всички тия банки в миналото са имали за директори само хора, минали през Хале, минали през град Табор, Чехия, минали през земеделската наука. Те са под­готвяни за директори в малка, безнадеждно бедна страна, със сто на сто земеделско възпитание. България се населяваше от 80 на сто селяни, а 20-те на сто граждани бяха полуселяни.

Егон Карнеги, един немец с чешка кръв (майка му е чехкиня), стана експерт на Балканската банка през 1906 година. Той състави списък на всички минерални извори и курорти на България. Обиколи Черно море.

И започна да пропагандира в Чехия, че е най-изгодно да се почива в България, във Варна и в Бургас, че с една десета от парите за Ница ще прекарат сто пъти по-доб­ре в България, на българския бряг. И започна да устройва бесе­ди за красотата на българските курорти. Но не в България, а в Чехия. Създаде чешката колония в София, по подобие на Варна и на Бургас. И той откри още през 1907 две казина и две кабарета във Варна и в Бургас.

Никой не ги забелязваше - властта не се интересуваше от тях. Той отвори барове и вариетета - той, бан­керът. И докато ние, българите, се усетим, чехът ни го вкара двоен. Той обра каймака. Взеха да идват и средни, и богати чехи на курорт във Варна. Наемаха квартири. Наемаха си файтони и обикаляха по околните села, живееха като крезове. Евтиния до бога. Богатство на месо и на храна - до небесата. Истински рай­ски живот за тях,защото те печелеха парите си в богата, добре платена страна, а ги харчеха в бедна на пари, но богата на до­битък и на храни земя. Това е колония за тях. Защо им трябва Африка, когато България им бе до гъза...

И така, чехите първи нахълтаха в нашите курорти и първи изпитаха тяхната сладост. Аз разбрах това много късно. Но как­во направих аз? Нищо. Вече всичко бе направено от чеха Егон... Той, с чешкия си дух, с еврейския си нюх (знае се, че чехите са евреите на славянството) намери златната нишка в България и я използува. Той отвори кабарета в София. Негово дело е но­вото кабаре „Нова Америка”, „Жасмин", "Лорелай", „Лорета Брикси" и „Капернаум". Кабаре „Капернаум" на улица „Леге", с клон на улица „Позитано", затъмни всички кабарета в Бълга­рия. То отвори клон в Пловдив-кабаре "Ясика Бени" с италиан­ски капитали. Италианците имат нюх към хубавата стока, хуба­вата жена, хубавата пара и леката, приятна работа.

Кабарето е доходна работа. В България, господин Памукчи­ев, демокрацията, за която говорим, се създава трудно, поради липса на пари. Вожд без пари, еби му майката. Който черпи ще­дро, той създава партия и приятели. Партия се създава на маса, а не на крак. На крак се работи. На маса се мисли, на маса се яде, пие се и се кроят планове. Партия без големи планове става котерия.

Котерия без пари се изражда в терористична организация. Такава стана и ВМРО на Ванче Михайлов. През 1927 година, той, Ванче, уби генерал Протогеров, водача на Охридското кри­ло във ВМРО и с това изкопа пропаст в организацията - тя запо­чна да се самоизтребва. Ванче се затвори в някаква черупка и оттам ръководеше бандата си. Аз казвам сега „банда", но тогава казвах „организация". Защото той диктуваше волята си на всич­ки именно чрез своята изродена вече терористична организация наречена „ВРО- Ванче Михайлов".

Това е истината - Ванче остана без пари и взе да облага с данъци всички търговци, фабриканти, банкери, чиновници.

Те плащаха, защото иначе отвличаха деца, правеха страшни неща. Народът настръхна. Народът онемя. Народът видя, че е безсилен да се бори с тази банда.

И поиска помощ от военните. Кимон излезе напред и каза: „Господа банкери, господа фабри­канти, господа търговци. Доверете ми се и аз ще ви спася. Аз ще разчистя тази банда."

Кимон с смел човек. Аз не го обичам, но трябва да му приз­ная, че е умен и смел мъж. Той организира „Звено". Той създаде нелегалната офицерска организация за преврата и на 19 май из­превари Цанков и взе властта. Ванче Михайлов подкрепяше професор Цанков. На 20 май Цанков бе насрочил конгрес.

Иска­ше той да прави преврат. Кимон му би дузпата, вкара му го двоен и каза: „Шавай сега".

Цанков онемя. Ванче изчезна от България яко дим.

Заду но света. Тръгна за Америка, защото само там може да се вирее.

Охридското крило на ВМРО като нямаше с кого вече да върви, то залиня, залиня и бавно-бавно се стопи. Но Ванче оста­на да живее. Той си има пари, има си и организация. Има си и подръжници в Америка - там живеят над сто хиляди македонски българи. Там имат каса, пари, имат тайна, конспиративна орга­низация ВМРО “Ванче Михайлов".

Тези хора са опасни, защото имат пари. Аз се боя, господин Памукчиев, само от хора с голе­ми амбиции и с много пари, като Ляпчев, като Ванче, като Иван Евстатиев Гешов. Аз не се боя от голтаци. Дадеш му шепа зла­то и го купуваш. Той се продава, но богатият не се купува, не се продава. Той сам те купува. И те продава. Ако вие, комунисти­те, станете богати, ще купувате. Ако останете бедни - ще ви ку­пи някой друг. Средно положение няма. Старите българи са имали хубава поговорка - „пара при пара ходи". Но не многото при малкото, а малкото при многото.

В икономиката има още един велик закон и то страхотен за­кон - законът на принадената стойност. Това е суров закон. Не може без него. Маркс, вашият бог Маркс, го показа на света. И светът го разбра. Но светът се промени през 1919-1933 година. Богатите хора започнаха да дават по един комат и на работника. И го спечелиха.

В Чехословакия професор Масарик и Едуард Бенеш за­дължиха богатите да дават помощи на работниците. Да делят от залъка си и за тях. Същото стана в Англия и Франция. Хитлер реши да прави като тях - той пък взе всички еврейски магазини, кантори, банки и ги раздаде на германците. Взе квартирите и къщите на евреите и ги даде на своята партия. Той експроприира само евреите и си счупи главата. Защото всеки, който се е заел с евреите не е прокопсал, все е загинал, все е пропаднал - те държат парите на света.

Евреинът - банкер, търговец или фабрикант - това е преди всичко психолог. Той познава човека от пръв поглед. И никога не се лъже.

- Защо?

- Защото те си имат вековни тайни, само за тях си, които се предават от поколение на поколение. Те са вековни тайни, как­вито тайни са имали древните римляни за военното изкуство, древните халдейци - за звездите, за медицината. Вавилонците са били велики строители - и те, като египтяните, са имали своите тайни в строителството. Търговията е преди всичко пси­хология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които „я карат през пръсти". Затова тя се предава по наслед­ство, само между евреите.

Те нямат право да стават държавни чиновници, но имат право да отварят банки, фабрики и магази­ни. И ги отварят. И печелят. И правят пари. А с парите си правят политика. Всеки гледа да има на страната си богатия, а не бедния съюзник. Те, евреите, издигнаха д-р Фаденхехт за професор, за юрист, който през 1906-1907 година води делото за защита на наследството на Евлогий Георгиев и срази генерал Рачо Петров и цялата му адвокатска агентура,мобилизирана да го защитава.

- Защо?

- Защото знаеше повече. Защото бе учил по-старателно.
За­щото евреинът разчита само на себе си и на способностите си. А не на рода, на имотите си. Той е преди всичко творец на своето благополучие. И аз, колкото и да ги мразя, се уча от тях. Еврей­ката или евреинът, като идат на Слугинския базар да спазаряват слугинче, отбират най-доброто. Те като че ли разгръщат душата на тези селянчета и хващат най-достойното, най-работ­ливото.

Нашият чичо, повлякъл вещицата си, оглежда момиче­то първо за хубост, дали ще може да го мине някой ден, когато я няма госпожата, а госпожата пък отбира по-кекавото, по-гроз­ното, да не се заплесва мъжът й по нея, слугинята. Еврейката гледа момичето в очите и чете в тях. На този свят най-трудното изкуство е да четеш в очите на човека това, което е той - за какво мисли и за какво го бива. Окото е телескопът към вселе­ната. Човек е една вселена. Опознай я, изучи я и я използвай. Евреите са мъдър народ. Те те опознават с първото виждане. Те те преценяват от първата дума.

Затова, ако се залюбиш с ня­кое момиче-еврейче, господин Памукчиев, признавай момен­тално, на секундата, че си по-глупав от него и по-неподготвен в живота. Евреинът се готви от дете за борба с живота. Ако баща­та е търговец - за търговията, ако бащата е банкер - за банкер­ството, ако е работник - за работник, но работник-баш майстор. Правило за тях е да бъдат първи. Те са съобразителни и бързо маневрират, за разлика от нас, които в решителни мигове мъдруваме и се объркваме, както през 1913 година.

Аз като бан­кер и като министър разучавах психологията на разните народи по света - това бе мое задължение.

В Обществото на народите в Женева - като български външен МИНИСТЬр наблюдавах всеки свой колега, всеки дипломат с окото на търговец и банкер.

И откривах веднага слабостите на всички, но не позволявах да открият моите слабости.

- Как го правехте?

- С такт и усмивка. Усмихвай се, бъди любезен с всички, не се вълнувай, когато те докачат, давай вид, че си богат, силен и нямаш неспокоен сън. Това е много важно. У нас, в България, само поповете, владиците и банкерите знаят тези правила. А ти, понеже сега нагазваш в живота, бъди и предпазлив - когато те ласкаят, и засмян - когато те ругаят.

- Защо?

- Защото няма защо да се тровиш за глупости.

В живота, съотношението на нежните към грубите е 1 към хиляда. На ра­ботливите към мързеливите - 30 на хиляда. За селата не говоря, там съотношението е 6000 към едно - мързеливите са малко. Но в градовете - а ние сме граждани, един работи, сто лентяйствуват и дават вид, че работят. Когато стана кмет на София, инженер Иван Иванов уволни 2300 души общински чиновници, „бастунджии", готованци, вкарани там от партизаните на Бло­ка през 1931-1934 година.

Кимон Георгиев предложи инженер Иван Иванов за кмет. Царят се опъна. Той искаше да прави кмет своя учител Андрей Тошев, за “фирма", както бе фирма и генерал Владимир Вазов през 1926-1931 година. Но Кимон каза: “ Ние искаме сериозен, деен кмет, а не изрод и шушумига". И назначи инженер Иван Иванов. И нe сбърка. Той е работяга, работяга и половина. Хем работи, хем мисли. Хем си и разбира от работата.

Но неговият план “Мусман" се провали.

- Защо да се е провалил?

- Не стана

- Ето че съдите, господин Памукчиев, като зелено младо момче, което смята, че това, което се пише във вестниците е истина. Във вестниците се пише това, което е угодно на режима в момента. Забележи и подчертай това - в момента. Днес ругаят инженер Иван Иванов, а хвалят Антон Югов. Тодор Павлов, утре ще ругаят тях и ще хвалят Пешо, Гешо, Не­шо и сие сродникови. Това е политиката, курва - където й пла­щат, там я въртят. Това не е сериозна критика.