Прочетен: 4152 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2014 16:15
То до голяма степен се обуславя и от това, че руската държава - първоначално Киевска Рус и впоследствие Русия, са създадени и управлявани през по-голямата част от историята си от чужденци - първоначално варяги (викинги) въпреки, че напоследък някои руски историци се опитват да омаловажат тяхната роля и да изтъкнат някакво по-осезаемо участие на местните славянски племена в образуването на държавата.
Славянският народ от самото и начало пребивава в едно робско състояние, във буквалният смисъл на думата.
Известно е, че викингите започват своите набези в територията на днешна Русия, още доста преди да създадът държава там, отвличайки хиляди роби.
Всъщност това е била и една от основните дейности на нашествениците – търговията с роби.
След тях следва татаро-монголското нашествие и иго.
По време на Османската империя, територията на днешна Украйна и Крим е под контрола на кримските татари (васали на османският султан), чиято основна дейност е отново търговията с роби.
При своите рейдове, наричани “Жътвата на степта”, из териториите на днешна Русия, Украйна и Полша, те отвличат отново хиляди славяни със себе си, които по-късно продават по робските пазари.
Може би и затова на доста от европейските езици – английски, немски и други, термина “роб” е почти идентичен със “славянин” - slave, sklave.
По този въпрос е интересно да се види тази статия относно техният бит и душевност - samoistina.com/2/slavs.htm
Известната картина " Бурлаки на Волге", на един от най-талантливите руски художници Иля Репин, представя колоритно живота на руският мужик.
Крепостничеството в Руската империя е отменено от император Александър II чак през 1861г. и той затова е наречен “Освободител”, а не заради това, че ни е освободил от турско робство.
По време на това крепостничество руските селяни са живеели по-зле и от роби - не са имали право да напускат феодалното владение и господарите им са могли да ги наказват и продават, както и когато си пожелаят.
Същата традиция на практика продължава и след Великата октомврийска социалистическа революция от 1917г., когато също има сериозни ограничения за придвижване на гражданите на "Великият" съюз, дори и в неговите рамки, да не говорим за пътуванията в чужбина.
В така наречената “Сталинска епоха”, милиони несъгласни с режима са избити, а други са заточени в лагерите на “ГУЛАГ”- “Архипелаг ГУЛАГ” , където с робският си труд, полагат основите на индустриализацията, насочена основно към военното производство.
Така че, няма какво да се учудваме, че и в днешно време руският народ живеел зле, той така си живее от векове.
Е, има един период от времето на цар Александър II до революцията от 1917г., в който положението на руският селянин се подобрява, но той е твърде кратък, погледнато исторически.
Ето и един интересен филм за него - "Русия, която загубихме"
Тежкото житие на руският народ през вековете, обаче не трябва да се бърка с имперските амбиции на управляващият го елит.
За него е важно те да бъдат осъществени, независимо на каква цена.
По същество руската държава и впоследствие империя, са си едни чуждестранни проекти , реализирани върху тази територия.
Както вече споменах , държавата е основана от викинги, след тях в продължение на около два века Русия е управлявана от татаро-монголите, а по царско време управляващият елит се състои предимно от германци - особено след царуването на Петър I Велики.
От такъв произход са например империатриците Екатерина I и Екатерина II Велика.
Нейното управление трае цели 34 години ( почти колкото на Тодор Живков:)) и е наречено от историците "Златен век".
Заселва и значителен брой германци в Русия, основно по течението на река Волга.
Един от най-значимите руски царе Петър I, наречен “Велики”, се стреми да реформира империята по западен образец, заедно с други руски благородници предприема така нареченото “Велико пратеничество” в Западна Европа, където се запознава с техният опит и организация, след което премества столицата в новопостроеният град Петербург, провежда реформи целящи приближаването на Русия към Западният свят и реформира армията по западен образец.
Тези реформи са толкова значителни, че Пушкин казва по този повод, че той е "Изправил Русия на крака, с желязна юзда", а някои съвременни историци дори твърдят, че Петър I е бил подменен с друг човек, по време на престоя си в Западна Европа.
Както се вижда от историята местните славянски племена, а и не само местните, освен за роби, било то на викингите, или на татарите, или на собствените си помешчици, за друго май и не стават.
Трябва обаче да се уточним, че подобно разделение между народ и елит съществува и при други империи, а не само в Руската.
Малко хора знаят например, че една голяма част от моряците на Великата британска империя са събирани принудително в пристанищните градове ( организирали са хайки по улиците и кръчмите), защото условията на корабите са били ужасяващи и риска да си загубиш живота прекалено голям.
Участта на селяните , особено на ирландските, също не е била кой знае колко по-различна от тази на руските мужици и с това може да се обясни и желанието им да емигрират в колониите. Особено след “Големият картофен глад”, организиран им според някои историци от англичаните.
Между 1845 и 1852г., страната преживява най-голямата загуба на население в световната история – при население от осем и половина милиона, Ирландия е напусната от милион и половина души. Друг един милион души умират от глад или от последствията от глада.
Само в течение на едно десетилетие страната се превръща от една от най-гъсто населените в Европа, в точно обратното, една от най-слабо населените.
Може би и от там Сталин взима идеята и организира “Гладомора” в Украйна през 30-те години на двадесети век.
Дори самата идея за Русия като “Третият Рим”, разглеждана като продължение на Римската империя и наследилата я Източна Римска империя – Византия , произлиза всъщност от папа Сикст IV, един от най-влиятелните папи в историята.
Според известният английски историк Арнолд Тойнби, той е човека положил основите на съвременната Западна цивилизация.
Панславизма като идеология за обединение на всички славяни, под опеката на Русия, на практика допълва горепосочената имперска идея.
Това е един инструмент на руската външна политика за овладяване на Проливите и проникване в Европа.
Няма защо да се сърдим на Русия, че е започнала Руско-турската война от 1877-78г., с цел завладяването на Босфора и установяване на руско влияние над Балканите.
Така правят всички останали империи, а приказките за някакво славянско и православно братство, са си приказки за наивници.
Следващият имперски проект, или експеримент, проведен на руска територия, наречен “Съветски съюз”, започва след революцията от 1917г.
Руският комунизъм е дотолкова руски, доколкото наистина руснаците първи попадат под ударите му и дават най-много жертви, по време на комунистическият период от историята си.
Иначе комунизма като идеология и осъществяване на практика, си е един изцяло еврейски проект и дори само ако погледнете списъка на ръководителите на Комунистическата партия, ще видите, че тя се състои изключително от евреи.
Ето и един цитат от Уинстън Чърчил ( лично аз не го обичам, но не може да се отрече, че казва доста истини и има доста оригинални мисли ), относно новите господари на Русия - „Интернационалните“ евреи.
“Поддръжниците на този зловещ заговор са предимно хора, изплували от несретното население на държави, в които евреите са преследвани на расова основа. Повечето, ако не и всички, са загърбили вярата на техните предци и са изключили от съзнанията си всякакви духовни надежди за отвъдния свят. Това движение сред еврейството не е ново. От времето на „Спартак“ (Адам Вайшоп) до Карл Маркс и дори до Троцки в Русия, Бела Кун в Унгария, Роза Люксембург в Германия и Ема Голдман в САЩ, тази световна конспирация за събаряне на цивилизацията и изграждане на общество на базата на застой в развитието, завист и неприязън и невъзможно „равенство“, непрестанно е укрепвала и се е разраствала.
Тази конспирация е в основата на всяко подривно движение през XIX век, а сега най-сетне тази банда от особени личности, събрани от подземния свят на големите градове в Европа и Америка, сграбчи руския народ за косите и се превърна на практика в неоспорим господар на тази огромна империя.”
СССР по същество си беше една империя, основаваща се на комунизма , като идея ( доста близка до еврейският месианизъм) и на оръжието, разбира се, с претенции за разпространение по целият свят, наричани победа на “Световната революция”, но поради доста причини, не успя да се осъществи.
Английската министър-председателка Маргарет Тачър, в една своя реч формулира много точно този стремеж:
„Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията.“
В сегашно време наследника на Съветският съюз, Русия се опитва да изгради също империя, наричана от някои анализатори “Третата Руска империя”.
Путин и неговите идеолози Александър Дугин, Николай Стариков и други, залагат на носталгията по СССР и искат да представят съвременна Русия като един антипод на загиващата в демографско отношение Западна цивилизация, с всичките и морални упадъчни явления и по този начин да спечелят симпатиите на руснаците, както и на една голяма част от европейците.
За различните си "таргет групи" се предлага и различна насоченост на пропагандата - в България и Сърбия се набляга на доста илюзорните православна и славянска "солидарност", в самата Русия и страните от бившият Съветски съюз се пропагандира преди всичко възраждането на Руската империя или на Евразийският съюз ( нещо подобно на СССР ) , на който както му харесва, а на Запад се говори преди всичко за отпора срещу агресивният хомосексуализъм и упадъка на традиционните ценности.
Както се казва, различни общества, различни подходи.
За тази цел се укрепват и модернизират и въоръжените сили, защото както показва практиката, само с идеи не става, те трябва да бъдат подкрепени в подходящият момент и от силата на оръжието.
Всъщност руските имперски проекти винаги са залагали преди всичко на огромните си армии, а не толкова на някаква “цивилизационна” мисия, въпреки че имат претенциите и затова.
За да успее една държава или империя, тя трябва да има някаква кауза и цел във бъдещето, а не само да оцелява.
А дали днешният руски проект ще се осъществи, предстои да видим. Една от големите опасности пред този амбициозен проект е тази, че настоящият руски президент не може да управлява вечно и засега не се очертава някакъв негов достоен заместник.
А от руската история и не само от руската е известно, че обикновенно след управлението на някой силен владетел, следва период на упадък. Например наследниците ( синовете ) на Иван Грозни и Петър I Велики , се оказват абсолютно неспособни да наследят бащите си, в управлението на тази огромна империя.
Може би и затова се казва, че "Природата почива през едно поколение".
Тагове: