Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2010 11:54 - Демократичното управление - триумф на безотговорността
Автор: lubomir33 Категория: Политика   
Прочетен: 3575 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 12.03.2013 15:36


Изминаха вече  21 години от началото  на така наречения демократичен преход , но края му като че ли все не се вижда. По правилно обаче е да си зададем въпроса не кога ще свърши прехода, а дали въобще е възможно  да ни доведе до нещо хубаво.

Една от най-разпространените заблуди на демокрацията е че взимането на решения и избирането на управляващия елит чрез гласуване е върха на човешкото развитие, въпреки че целия исторически опит показва точно обратното. Нито една от великите личности в историята не ставала такава чрез избиране или назначаване , а сама си е проправяла път в живота доказвайки себе си в една трудна борба. Огромна част от великите дела и исторически промени са ставали най-често против волята на мнозинството.
Звучи недемократично, но е точно така.

Всъщност гласуването  е най-удобното средство за бягане от отговорност и криене зад гърба на другите. Когато на някой депутат или министър например му се потърси отговорност за поразиите които е направил / ако това въобще се случи / , най-честия отговор е:

- О, това решение не е само мое!

Ние направихме комисия, гласувахме, така че аз съм невинен.

- Съдете комисията ако искате.

Засега не знам да има осъдена комисия:)

Тук стигаме до прословутата независимост на съдебната система. Всички управляващи партии  оправдават липсата на присъди за извършени престъпления със независимостта на съдебна система, тоест с това, че те по никакъв начин не могат да влиаят на решенията и. Дали това е така е спорен въпрос или по скоро става дума за липсата на воля или интерес определени дела да не приключват с осъдителни присъди. Магистратите от своя страна се оправдават с недостатъчните доказателства по делата и ето че кръгът се затваря.

Само че крайния резултат от всичко това е ширещата се безнаказана престъпност, която може да доведе до разпад на самата държавност. В крайна сметка важно е не толкова дали системата е зависима или независима, а дали върши работа!

Или както се казва в една китайска поговорка - 
“ Не е важно дали котката е черна или бяла, а дали може да лови мишки ”.

Прехвърляне на топката от една институция на друга не води до решаване на проблемите, а до задълбочаването им.

Един от основните механизми за функционирането на демократичната система са изборите. Нека да видим как функционира тази система.

Обикновено партиите се активизират един месец преди изборите,  когато се надпреварват да обещават на избирателите всичко каквото те поискат, като тези обещания след изборите естествено, се забравят. Единствените обещания които се спазват са може би тези към циганите да не им спрат неплатените ток и вода
/ платени от нас българите, естествено /.

За да се спечелят изборите са необходими гласовете и на циганите и от там идва и тази сервилност и ухажването им от страна на политиците.

Основния стремеж на така наречените политици не е да устояват собствените си идеи и убеждения, а как да се харесат на широката публика, тоест да и кажат това което тя иска да чуе. Непрекъснатата смяна на партиите  чрез избори води само до това те да си прехвърлят отговорността за провалите си. Грешките никога не са на управляващата в момента партия, а на предишната. След смяната на властта комедията  се повтаря.

Точно затова тази система е идеална за хора, които не могат и не искат да поемат отговорност.

Друга прословута ценност на демокрацията , която непрекъснато ни се втълпява е така наречената толерантност към всичко и всички. Явления които всеки разумен човек отхвърля като недопустими и дори отвратителни, ни се представят от медиите като нещо нормално. В последните двадесет години се оказа че това да си хомосексуалист или жена, която се продава за пари е нещо съвсем нормално и естествено.

Цялата чалга “култура” с която те ни заливат внушава точно това.

Стана обичайно явление учениците да ходят по изключение на училище, да се дрогират, да се напиват още преди обяд, да замерят учителите си и да ги обиждат по време на час.
В основна ценност се превърна материализма – стремежа да притежаваш лъскава кола, скъп
GSM и разни модни дрешки от популярните напоследък молове.

За осигуряването на тези изключително важни неща, повечето от съвременниците ни са готови на всичко. Единственият Бог на който те се кланят са парите, а примери за подражание са Азис и чалга певачките. Затова демокрацията може да се определи като висша форма на атеизъм и бездуховност.

Непрекъснато се обяснява на публиката че сега има пълна свобода.  Дали наистина обаче това е така?  Ето няколко  примера от Холандия и Германия:

" Стюардеса в авиокомпания KLM е уволнена, тъй като косата й просто не била достатъчно дълга. Всъщност фризурата на "грешницата" е била с около два милиметра по-къса от изискванията на работодателя. Съдът  постанови, че решението на работодателя е правилно".

" В Германия  служител бил съкратен, защото зареждал батерията на мобифона си от служебния контакт, т.е. ползвал непозволено и неплатено електроенергия на работодателя си. Продавачка в пекарна била  уволнена, защото си позволила да изяде едно изостанало хлебче на стойност 6 цента. Една фирма се разделила със свой сътрудник, който от купоните за обяд, които получавал от фирмата безплатно, закупил сандвич за 80 цента на приятелката си ".

Тоест свободен си, но не съвсем:)

По същия начин стои и въпроса със свободата на словото. Можеш да говориш каквото си пожелаеш стига обаче да има кой да те чуе. Всеизвестен факт е че голяма част от медиите наричани още училище за възрастни са собственост на  определен кръг от хора с определени интереси и зависимости.
А известно е че този който плаща, поръчва и музиката.

Каква е алтернативата тогава?

Най-смешното от всичко е, че в България въпроса не опира до това дали е по- добре да има авторитаризъм или демокрация, а дали тук въобще има хора, които са способни да установят авторитарен режим, поради простата причина, че за този начин на управление са нужни личности с твърд характер, които да устояват идеите си, да могат да носят отговорност и да не се подават на натиск -  вътрешен и външен.

Такива хора в едно демократично общество обаче са твърде малко, тях първи ги избутват в ъгъла и по- голямата част от обществото ги гледа с учудване и неразбиране. Самотните им усилия  да променят нещата към по-добро обаче  са недостатъчни. За да успеят те имат нужда от подкрепата на обществото или на поне част от него.

 За така наречения военен режим, за който много хора си мечтаят, също са необходими истински военни, а не безгръбначни мекотели, които да треперят за службицата си и да прибират тлъсти комисионни.

Знам че някои хора ще заявят, че случващото се в нашата държава  не е истинска демокрация, а какво е тогава?

 





Гласувай:
2
0



1. grigorsimov - То и за комунизма важеше същото оправдание:
02.11.2010 13:18
Че комунизмът, като идея, не бил лош, но нашето не било комунизъм!?
Но на практика, и комунизмът, и "демокрацията" (дето не била истинска, но някога можело и да стане), са продукт на една известна нечестива сила, в чиито ръце е подмолната мафиотска власт, чрез тайните й юдомасонски ложи. И естествено, в същите ръце е и целият световен капитал, разпределен за маскировка, в множество уж конкуриращи се свърх-банки. А парите, не само са концентрирани на върха на сатанинската им пирамида, но и се печатат от тях, или се спират емисиите на пари, единствено, по тяхната злонамерена воля, и така се предизвикват локалните и световните финансови кризи, а не че те са естествено следствие лоша икономическа дейност.
А който държи подмолните мафиотски организации и парите, той притежава абсолютнио всички значими медии. Той лансира или сатанизира политическите идеологии, с единствената цел, да разединява народите, хората и даже семействата. И накрая – Той качва и сваля правителствата, той създава и ръководи безбройните световни, "от никого независими", организации, като ООН, Световния валутен фонт, движенията за мир, а и "екозащитните" движения. Да не говорим за незиброимите псевдо религии, мнозинството от които се пръкват от средите на създаденото от Тях, протестанство.
цитирай
2. syrmaepon - Свободата си е свобода, но при оп...
03.11.2010 09:33
Свободата си е свобода,но при определени норми на поведение,морал и понятие за "добро" и "лошо",а второто винаги трябва да се наказва.Нашето е слободия.От социализма наследихме куп обществено-морални проблеми,че е неизвестно колко време ще се чистим от тях.
цитирай
3. momchil - Не е виновна демокрацията, а лошо ...
20.01.2011 13:16
Не е виновна демокрацията, а лошо конструираната демокрация не съобразена с "ползвателите". Ще дам един прост пример, който привидно е далеч от темата. Двама американски автокрадци опитали да откраднат кола. Попаднали на кола с ръчни скорости. Не могли да я откраднат защото нямали понятие за какво служи амбриажът как се местят скоростите и въобще как се кара такава кола. Арестували ги защото колата подозрително подскачала по паркинга на мола, ревяла, гаснела и т.н. Десетки милиони по света вкл. и в развити страни знаят как се карат такива коли, но в САЩ очевидно не е така. Та същото е и с наща демокрация. Уж прилича на западно европейската, но не е същата защото тези отгоре не желаят да я прилагат по западно европейски, а тези отдолу не могат да ги накарат защото не знаят как.
По отношение на "толерантноста" си абсолютно прав. Тук обаче важи същия принцип" толерантноста" е добро, но "абсолютната толерантност" е зло.
Пример няма лошо да си гей, не е нужно да се тормозят гейовете само защото са такива. Но да парадираш с гейството си и да се опитваш да убедиш всички, че това е "абсолютно нормално" е непоправимо зло. Хомосексуализма е ОТКЛОНЕНИЕ и само толерантен тъпак може да твърди обратното.
цитирай
4. krumbelosvet - Дотам я е докарал господстващият Запад,
28.05.2016 14:45
че само чудо може да спаси планетата. А нас -особено.
цитирай
5. krumbelosvet - Наскоро попаднах на филм за хомосекса при животни.
28.05.2016 15:50
Женски маймунки се яхат, мъжки лъвове се галят.. Първото е признак на разгонване и загряване за великия акт на зачеването. Кравите го правят в любовния сезон, а в едно познато село е имало обичай в определен ден през пролетта жените "да се мукат" - блъскат се еротично и мучат като крави. Същата цел - подготовка и предизвикване на мъжете. Показаните лъвове пък явно бяха млади братя и се галеха по детски навик. Но водещата обясняваше колко е естествен хомосексуализма. Прав е Слабаков младши, че има опасност да стане задължителен. Как да не ни презират арабите! Но, по чия вина?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubomir33
Категория: Политика
Прочетен: 1079731
Постинги: 367
Коментари: 687
Гласове: 1832