Чували ли сте за Орания? Не? Орания е сепаратистки град, основан от бурите в ЮАР. Разположен е по поречието на река Оранж в района Кару в провинция Северен Кейп. Градът е разделен се намира на 871 км. от столицата Кейптаун и на 680 км. от Претория и в момента е едно от най-чистите, подредени и богати места в страната въпреки кратката си история.

Градът и неговите моноетнически и монокултурни идеали са обект на много публикации в пресата, повечето от които, за съжаление, негативни. Градът е основан с цел да се създаде крепост за малцинствената група на африканерите, езика африканс и културата на бурите чрез създаването на бяла африканерска етнодържава, известна като Volkstaat. Градът обикновено се определя като „само за бели“.

Понастоящем в Орания живеят около 2500 души африканери – белите жители на ЮАР, част от които са бури, наследници на холандски земеделци, заселили се преди векове в Африка, както и англичани и други европейци.

Тъй като мнозина българи не са чували за Орания или още живеят с представата, че ЮАР е богата, уредена и спокойна държава – както е било преди десетилетия, реших да се свържа с представители на Орания и да им взема интервю. На молбата ми с радост откликна г-н Йоост Стридом (Joost Strydom), градоначалник и ръководител на Орания.

Йост Стридом е ръководителят на проекта Орания. Да започнем отначало – бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Йост Стридом – главен изпълнителен директор/ръководител на Движението Орания, което е „идейното движение“ зад Орания.

Организацията, която представлявам, разработва, изгражда и разширява идеята на Орания. Обясняваме я както на приятели, така и на врагове, печелим подкрепа за Орания и помагаме на хората да инвестират в развитието на Орания или да даряват средства за проекти. Имаме и членове, които ни подкрепят ежемесечно.

Също така поддържам връзка с медиите и с политическите приятели и опоненти.

Изглед от въздуха към Орания. Всички снимки са от личния архив на Йост Стридом. Бихте ли ни разказали какво представлява Орания? Това проект ли е, град ли е, държава ли е в процес на изграждане?

Орания е в изключително предизвикателната и привилегирована ситуация да прокарва нови пътища за алтернативните идеалисти и общности по света. Причината за това е: Орания е едновременно идея и дом за хората. Да бъдеш едно от двете е лесно, а да бъдеш и двете е предизвикателство!“

Орания е две неща: организация за свобода, която носи факела както за африканерите, така и за други групи, доказвайки не само, че свободата е необходима, но и че тя е възможна.
Освен това Орания е дом в най-дълбокия смисъл на думата. Дом за членовете на един volk, който беше продаден, унижен и дълбоко наранен, но никога не беше победен.

В страна, в която африканерите са малцинство при съотношение 20:1 на брой, Орания е не само единствената надежда за африканерска свобода, но и се превръща в последна възможност за оцеляване – както физически, така и като място за оцеляване на езика, религията и балансирания мироглед.

Музикалните събития и веселия не са рядкост въпреки многото работа и заплахите, пред които местните са изправени.

Орания е общност, ориентирана към решения, към по-голямата картина, което означава, че имаме план за себе си, но и предложения за другите, включително за останалата част от страната ни.

Вярваме в конфедеративната система като възможно решение за страна, която е толкова разнообразна, че претендира да има единадесет официални езика!

Орания е изправена пред множество предизвикателства: първо, да образова както приятелите, така и враговете на нашата (етична и работеща) идея, и второ, да оцелее физически и идеологически и/или да процъфтява в една много опасна и враждебна страна домакин.

Всеки шанс за оцеляване, да не говорим за възможността за процъфтяване, трябва да започне с решаването на основното предизвикателство пред африканерите (и другите): демографията. В страна (създадена от Британската империя, която не се съобразява с местните институционални механизми и поземлена собственост), в която африканерите са затворени в географска „държава“ с размерите на 16 западноевропейски държави и са превъзхождани по численост в съотношение 1:20, демографията е сериозно предизвикателство. Защо?

Културата, религията, езикът и ценностите на африканерите нямат никакво „право на глас“ в условията на демокрация, основана на принципа „един човек – един глас“ и просто се пренебрегват. Нещо повече, африканерите като предишни управляващи малцинства, които са загубили всичко, са активно мразени и държани отговорни за страната в разпад. Няма начин да се запази начина ни на живот.

Демографските предизвикателства не могат да бъдат преодолени нито в икономически, нито във военен, нито дори в политически план! То трябва да бъде решено по демографски път.

Орания започна точно това; като се преместихме в безплодна, почти ненаселена част от полупустинята в средата на страната, където времето е сурово, а ресурсите са много малко.

Районът Кару в Южна Африка е толкова слабо населен, че африканерите имаме възможност да се превърнам в демографско мнозинство в една географска област. Постигайки това, оранианците създават фактическа реалност; такава, в която можем да запазим собствената си култура, религия, контрол върху бъдещето на децата си и др.

Друг аспект, който е труден за разбиране от европейците, тъй като те вече практикуват това, е идеята за собствен труд. Накратко, трудовите практики създават демографски реалности. Ако внасяте евтина работна ръка от външни общности, които не са от същата култура, вие променяте демографските реалности завинаги.

Другите два стълба на плана „Орания“ са собствените институции и собствената земя. Първият е съвкупност от независими институции – от социално-икономически и образователни до финансови, религиозни и производствени – всичко, от което хората биха имали нужда, когато собствената им държава е а) антагонистична и б) некомпетентна. Второто е логично във време и епоха, в които земята е толкова спорен въпрос в Южна Африка, законно придобита земя, достатъчно голяма, за да се създаде общност върху нея.

Новите насаждения, които трябва да помагат в изхранването на Орания. Какво построихте?

Общността на Орания, предприемайки не-мейнстрийм мерки, още от политическото зараждане на идеята, създаде набор от алтернативи, включително собствена валута, собствена банкова система, собствени трудови практики, собствена система за безопасност и сигурност по професионален, законен и ефективен начин, създаде собствена съдебна система и спечели съдебно дело срещу държавата (напук на всички шансове!), за да се превърне в уникална и независима община.

Орания е успяла да организира общината с население от около 2500 души да нараства с около 10% всяка година! Въпреки това през 2020 г. преброяването ни показа ръст от 16,5%.
По отношение на новите предприятия наблюдаваме ръст от около 25% годишно.

Основните икономически сектори в Орания са търговията на дребно, строителството, туризмът и предоставянето на услуги. Едно от двете местни училища е удвоило броя на посещаващите го деца в рамките на 5 години. Местното висше учебно заведение за четири години се разрасна от пет до цели сто. Медицинските, охранителните и професионалните услуги се разрастват с всеки изминал ден. Въпреки това, ако погледнем отвъд сградите, институциите и услугите, основният успех на Орания са нейните решителни и ентусиазирани хора.

Оранианците се борят с неописуема решителност срещу почти безнадеждните обстоятелства. А това, съчетано със споделения дом, прави всяко предизвикателство полезно!

Полагане на основите за разширението на Орания. Бихте ли споделили някои подробности за това как е планирана общността? Как започнахте?

Орания беше идея, преди да стане реалност. Движението „Орания“ (което преди това се наричаше AVSTIG (Фондация за африканска свобода) официално стартира през 1988 г. То имаше членове и демократично избрано ръководство. Още по-рано, още през 50-те години на миналия век, SABRA, академичен мозъчен тръст, започна да работи върху идеята, че трудът, демографията и политиката са толкова преплетени, че африканерите няма да оцелеят, ако не полагат собствен физически труд.

По този начин митът, че Орания е реакция на края на апартейда, с право се оказва фалшив. Орания е проактивно и визионерско решение. Демографските проблеми не могат да бъдат решени с икономически, военни или политически решения. Те могат да бъдат решени единствено чрез демографските реалности.

(Съвсем) елементарната инфраструктура е изградена от държавата през 60-те години на миналия век, за да се настанят работниците, които изграждат язовирната стена и системата от канали Вандерклоф. Тя направи възможно мащабното земеделие.

Правителството обаче се изнесе и искаше да продаде града на военните или полицията. Те не проявили интерес, защото бил толкова отдалечен! AVSTIG купува града за 1,5 млн. ранда.
Градът е бил призрачен и е трябвало да се свърши много работа. Но ние вече бяхме започнали и бяхме твърдо решени!

Изграждане на нови структури в Орания. Как произвеждате електроенергия? Как се събира вода? Кой се занимава с канализацията и изхвърлянето на боклука?

Все още сме 66% зависими от националната електрическа мрежа. Понастоящем обаче имаме сме в шести етап на намаляване на товара, което означава, че имаме плаващи прекъсвания на електрозахранването. Всеки ден електричеството се изключва за около 8 часа!

Започнахме изграждането на соларна инсталация и насърчаваме жителите на Орани да не зависят от националните структури. Изграждането на нашата слънчева система обаче е много скъпо. Следващият етап ще бъдат батериите, за да поддържаме икономиката по време на прекъсванията на електрозахранването.

С канализацията, боклука и водата се справяме сами. Нашият градски съвет може да се справи с всичко това много добре.

Земеделска работа. С какво си изкарват прехраната жителите на Орания?

Четирите най-големи икономически сектора са;

• Работа в сектор услуги
• Търговия на дребно
• Строителство
• Туризъм

Събиране на децата от местното училище и гимназия. Какви са плановете на Орания за икономически и демографски растеж?

Следващата цел е 10 000 граждани. По-следващата цел е 15 хиляди души, което ще ни превърне в основен играч в по-широкия регион. Още повече; разполагаме с достатъчно земя за 10-15 хил. души, като инфраструктурата се развива по-бавно поради разходите. След 10 хиляди граждани ще закупим още земя. А с оглед на скорошния растеж, това не е далеч!

Какви са отношенията ви с централното правителство на Република Южна Африка?

Отнасяме се с уважение и търсим мир, но не се страхуваме.

Защо всички вие решихте да преместите себе си и семействата си там?

Труден въпрос. През 90-те години на миналия век Орания беше много, много трудно място за оцеляване. Почти никаква инфраструктура, проблеми с водоснабдяването и електроснабдяването, почти никакви основни услуги. Хората дойдоха заради идеята, много отдадени и много дълбоко повярвали в нея! Това означаваше също, че в началото имахме много учени, лекари, професори и т.н., които вярваха в Орания на академично ниво. По-късно икономиката започна да се развива и можеха да идват повече хора.

В Орания има млади и стари. Обмислят ли някои от хората в Южна Африка да се преместят в чужбина? Защо това е така?

Всички имаме роднини в чужбина, повечето африканери, които могат да емигрират, го правят. Ние губим по 100 души на месец. Всеки човек с диплома и добри доходи, с възможности на друго място, напуска ЮАР.

Можем ли да ги обвиняваме? Прекъснатия на тока, 70 убийства и 100 изнасилвания на ден (според официалната статистика!), антиафриканерска политика и икономика в много лошо състояние.

Аз и хората от Орания избираме да останем. Нашите предци са издържали и на по-лошо.

Чувал съм истории за доста трудни емиграции от ЮАР в други страни като Австралия и Нидерландия.

Икономически е трудно. Икономиката е в толкова лошо състояние, че хората не могат да си позволят да заминат. Ако сте достатъчно богати, не е толкова трудно.

Децата в Орания също работят. Чували ли сте за хора, които обмислят да потърсят убежище в Източна Европа? Какво ще кажете за България?

Ние сме вкоренени тук. Нямаме намерение да напускаме.

Вярваме, че Божията воля е да бъдем тук. Това не е случайност