Постинг
29.01.2019 14:27 -
Донка войвода - самоотвержен и смел боец за родните идеали
Младши подофицер Донка Богданова от 60-ти пехотен полк при 11-та пехотна Македонска дивизия. Часовой на стражеви пост на фронта в Македония, 1917-1918г. в планината Беласица. Картичка, издадена в полза на войнишките сираци от войните.
На снимката тя е в българска униформа с трите си български ордени ""За храбростъ"", готова за бой да бие враговете на България.
""1912-1917г. Ефрейторъ Донка Хр. Богданова отъ 60 пѣх. полкъ, родомъ отъ с.Смилево, Битолско. Учествувала въ Четнишкото движение като Четница за свободата на Македония и Войните за Обединението на Българския народъ презъ 1912 до 1917г. Наградена Прѣзъ 1912 и 1913г. съ Ордените За храбростъ IV и III ст. и Прѣзъ настоящата война Наградена лично отъ Главнокомандующия съ Златенъ Орденъ за Храбростъ I ст.""
Смилевчанката Донка Ушлинова е истински боец на България. Бойното й кръщение е още на 18-годишна възраст, когато участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903) в Македония. Тогава получава прозвището Донка войвода. Участва в близо 20 сражения срещу турците - в боя за Ресен, също и при селата Круше, Лева река, Смилево, Златари и др. Тя показва безстрашие и героизъм, с които удивлява четниците. Сам войводата Славейко Арсов я провъзгласява за подвойвода.
Участва в Балканските войни, 1912-1913г. в Македоно-одринското опълчение, а през Първата световна война е във 2-ри Македонски полк на 11-та Македонска дивизия, преименуван в 1917г. на 60-ти пехотен полк.
Тя се сражава в много битки до края на войната, дори срещу гърците по време на Дойранската епопея, в която участва и нейната 11-та Македонска дивизия, командвана от генерал Кръстю Златарев, родом от Охрид. Запомнена е от всички на фронта. Лично командващия Действащата българска армия генерал Никола Жеков я награждава през 1917г. пред всички и я сочи за пример като героиня.
Донка Ушлинова е представена за производство в първи офицерски чин, но поради приключването на войната това не се осъществява.
Участието й във войната като доброволец е наравно с мъжете. Винаги бодра, винаги готова за бой и саможертва. Никога не хленчи, никога не се оплаква. Понася всички несгоди на войната. Участва в патрулни акции за залавяне на ""езици"" - гърци и англичани в този участък на фронта. Определено я забелязват дори българските врагове. До нея е и съпругът й Ставри, който изостава обаче в ""съревнованието"" със съпругата си по брой на ордените ""За храброст"".
А самото присъствие на Донка Ушлинова на фронта повдига духа на войската. В самия край на войната държи пред войниците речи, с които го мобилизира до краен предел за борба до смърт и действа срещу пораженската агитация на тесните социалисти и земеделците, съюзници на враговете на България.
Нейният 60-ти пехотен полк посреща като скала гърците и ги бие на Беласица.
Той запазва боеспособността си докрай. Оттегля се в образцов ред. Последният си бой 60-ти пехотен полк води на 29.09.1918г. в долината на Струмица, на линията Ново село - Мокряне. Тук на няколко пъти през деня и през нощта полкът отблъсква яростни атаки на цели 3 гръцки пехотни полка. 60-ти пехотен полк и 11-та Македонска дивизия остават непобедени буквално до последния ден на българското участие в Първата световна война - 29.09.1918г., когато е сключено примирието в Солун.
След това полкът се завръща в Горна Джумая и се демобилизира. Днес загинали войници от 60-ти пехотен полк има погребани в струмишкото Ново село.
Донка Ушлинова умира през 1937г. във Варна, където живее със съпруга си Ставри, без да види Македония свободна и България обединена. До смъртта си Донка Ушлинова е член на Варненското дружество на запасните офицери ""Другарски съюз“. След смъртта ѝ Македонският женски съюз издава некролог: ""Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел боец за родните идеали…“
Тагове:
РЕЧИ и подвизи на доброволката Донка вой...
За Поп Мартин
Участие на жените в националноосвободите...
За Поп Мартин
Участие на жените в националноосвободите...
Римските пътища в България и съвремените...
Руската федерация не само приземи скъп а...
Намалете бройката на хора, които не прои...
Руската федерация не само приземи скъп а...
Намалете бройката на хора, които не прои...
Следващ постинг
Предишен постинг
Така трябва да събираме трошиците история, за да я сглобим правилно в неизтриваемата си народна памет.
цитирайЗдравей, lubomir33. Трябва да се почитат и споменават българските герои. Имали сме и жени, които са воювали. Под Османско владичество има много жени- войводи, а и в новите войни също.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
barin написа:
Здравей, lubomir33. Трябва да се почитат и споменават българските герои. Имали сме и жени, които са воювали. Под Османско владичество има много жени- войводи, а и в новите войни също.
Поздрави!
Поздрави!
Трябва не само да се споменават, но и да се следва техният пример, иначе тяхната саможертва става безсмислена.